Ето че към магията Париж, която винаги съм мислила за единствена ,дойде време да прибавя една щипка нова магия и това е ИСТАНБУЛ.
    В главата ми все още отекват гласовете на ходжите, които приплетени в ефира повтаряха "Алах е велик...."  а небосклона величествено се прорязваше от безбройните  минарета.
   Е да, това не е Париж с " Шанзелизе" и Големите булеварди, Париж  с Айфеловата кула и Триумфалната арка, Париж с букинистите край Сена и налягалите клошари, но това е ИСТАНБУЛ различен, величествен и неповторим в своята самобитност. Културите и тук като керван, бавно и спокойно преминават от век на век, за да достигнат да нас и освидетелстват човешкия гений.

     Приносът към всичко това е най вече на екскурзоводите и добрата организация на туристическата агенция, която избрах "Карачи тур" Реших да се доверя на турска агенция като изхождах от факта, че най-добре ще се чувствам в нейните възможности. И не сбърках. Аз лично винаги съм предпочитала да изработвам самостоятелна програма, но този път се доверих и съм благодарна. Организацията безупречна.!!!"Карачи тур" беше предвидила екскурзионни програми, които удовлетворяват  кяпризите и възможностите  на всеки според индивидуалните желания

       Точно в 21 ч на 23 .04. 2015 автобусът тръгна. МАРИЯ БОГДАНОВА  - водач на групата лъчезарна и красива ни попита: "Взехте ли си доброто настроение" после представи шофьора Петко като нашия Шомахер. Подсети ни да проверим паспортите. Това не беше маловажно, нали вече свикнахме да пътуваме  с личните си карти? Тръгнахме с добро настроение и с чувството,че човек е човек когато е на път, както го беше казал поета.   В автобуса се разнесе гласа на Мария, която подробно ни запозна с престоящата програма От тук нататък през цялото време Мария бдеше над всички нас като квачка, които бяхме около 50  и всички имахме различни програми. Едни посещаваха музеи,други дворци трети тичаха към параходчето За всичко това бдеше Мария , а  в един момент трябваше да се обединиме, за да ползваме  общите програми. Е, да ви кажа това Мареийче, не че ми е адашка, ама му се чудех как успява да ни събере като разпръснати пилци в едно.Усмивката й не слизаше от лицето , русите й коси спокойно се ветрееха над раменете .Да ти е драго да я гледаш Сутринта на разсъмване  одремани  се приземихме в София , а Мария отново ни заливаше с усмивки и пожелания за нови срещи. Дано, дано!!!

    Очерованието ми от Истанбул  се затвърди от екскурзоводите  НЕВИН и Г ЮНАЙ и двамата бяха турци от "голямата екскурзия". Българският им език беше  съвършен
Невин беше учила във Велико Търново, а Гюней в Шумен, и филолозите  не закъсняха да подчертаят леко редуцираното му "е" в  "и". Това беше прияттно. И двамата бяха  интелигентни млади и красиви. Невин руса а Гюнай кастаняв и спортен вид С тях преминахме през целия Истанбул, имперския дворец Топкапъ и Долмабахче. църквата св София ...  И двамата бяха  безупречни професионалисти  . Боравеха с такава богата информация каквато човек може да чуе само в университетите. Оказа се, че имат завършено висше образование в Истанбул по специалността си. Наистина чудех се как са могли да запомнят толкова подробности от  детайлите на историческите находки.  А усмивките не слизаха от лицата им  и вниманието към всички. Невин не даваше на младите да бързат, за да не изостанат по-възрастните, а Гюнай ме издирваше "като най млада!?" с поглед в тълпата, по стапалата на Долмабахче ми подаваше ръка. Накрая му поисках автограф и той ми написа на български върху един проспект : " С ОБИЧ ОТ ИСТАНБУЛ"  Гюней, 24.04.2015

      Така малко по малко вървях към магията

  Всред всичко тук остават човеците, Тук те са толкова много, мравуняк от хора изпълват улици и магазини, бързат или просто спокойно разговарят, Автомобилите като връх на съвременната цивилизация безпомощно пълзят по булевардите в някакъв невъобразим хаос.
     Картината на един град не може да бъде пълна без ЧОВЕКА.  Тук той заслужава моето внимание и най-вече възхищение. 

     Изморена едва крача по един стръмен тротоар и изведнъж един господин се взира в мен и в следващия миг ми подава стол на средата на тротоара, за да си поема дъх. Сядам, нормализирам дишането и толкова съм благодарна, че не знам точно как да реагирам. И после пак на друго място с жест ме хващат под ръка,  и това е жест на внимание, Кавалери са турците, европейците са далеч от това чувство Ама то това се оказа по-лесно отколкото да се мъчиме да преодоляваме езиковата бариера  "Комшо, комшо"  като събирателно беше най-точната дума, която преливаше в непринудена близост.

      Когато тръгнах от Истанбул и сега когато се завърнах  към магията , която не ме напуска  през целия ми живот, прибавих още една щипка и това е ИСТАНБУЛ

         Мария Чебуракова-Бъчварова

      Оставам с благодарности към КАРАЧИ ТУР за добрата организация и моля да предадете личните ми благодарности на водача на гръпата МАРИЯ БОГДАНОВА И шофьора Петко, на екскурзоводите ЕВИН И ГЮНЕЙ  За всички тях ще пазя един незабравим спомен